Ретатрутид – Как да започнем (как аз започнах)
Важно: Ретатрутид е в трета фаза на клинични изследвания и все още не е одобрен за употреба при хора. Тази публикация е само за изследователски/образователен контекст и описва личен подход (как аз започнах), не медицински съвет.
Тук събирам на едно място практичния “starter kit” и точното разтваряне/смятане, което използвах, когато започнах с ретатрутид.
Какво купих (минималното)
- Ретатрутид 20 mg: Crystal Peptides – Retatrutide 20mg
Промо код за 10%: SLB10 - Бактериостатична вода (BAC water) 10 ml: Crystal Peptides – BAC water
- Инсулинови спринцовки 1 ml (100 units): eMAG – 1 ml insulin syringes
- Спиртни тампони за дезинфекция: eMAG – алкохолни тампони 70%
Ако ти трябва по-общо ръководство (стерилна техника, съхранение, чести грешки), виж: Как да разтваряш и съхраняваш пептиди.
Как разтворих флакона (20 mg + 2 ml BAC)
Цел: 20 mg ретатрутид да стане разтвор с удобна концентрация за мерене с инсулинова спринцовка.
- Дезинфекцирах гумените тапи (и на BAC water, и на ретатрутида) със спиртен тампон и изчаках да изсъхне.
- Изтеглих 1 ml BAC water с инсулинова спринцовка и го вкарах бавно по стената на флакона.
- Повторих още веднъж — общо 2× по 1 ml, т.е. 2 ml BAC water във флакон 20 mg.
- Оставих флакона ~10 минути, за да се разтвори напълно, и само нежно завъртах (без разклащане).
Концентрацията при 20 mg + 2 ml
20 mg / 2 ml = 10 mg/ml = 10,000 mcg/ml.
Инсулинова спринцовка 1 ml = 100 units, т.е. 1 unit = 0.01 ml.
Следователно: 10,000 mcg/ml ÷ 100 = 100 mcg на 1 unit.
Колко “units” са 1.5 mg и 2 mg?
При тази концентрация (100 mcg/unit):
- 1.5 mg = 1,500 mcg → 15 units
- 2 mg = 2,000 mcg → 20 units
Ако искаш да проверяваш сметките бързо за други обеми/флакони, ползвай: Пептиден калкулатор.
Как започнах (дозиране)
Седмица 1–2: започнах с 1.5 mg 2× седмично.
От седмица 3: ако усещах, че гладът се връща, вдигах на 2 mg 2× седмично.
Бележка: това е лична схема “как аз започнах”, а не препоръка. При инкретин-базирани вещества най-често проблемът е прекалено бърза ескалация → по-силни GI нежелани реакции. Ако правиш изследователски протокол, мисли първо за поносимост и консистентност, не за скорост.
Мери се всеки ден (и не се шашкай от вариациите)
Най-добрият “инструмент” за обратна връзка при подобен протокол е прост: кантар всеки ден. Не защото всеки ден е “истината”, а защото така виждаш тренда през седмиците.
Нормално е теглото да се движи нагоре-надолу от ден на ден. Това често е вода/гликоген/сол, възпаление от тренировка, сън, стрес и просто съдържание в червата — не “мазнини за 24 часа”.
- Зиг‑заг: спад 2–3 дни, после 1–2 дни нагоре.
- Плато: седмица (понякога и повече) без видима промяна, после нов спад.
- “Фалшив” скок: едно по-солено хранене може да качи 0.5–2 кг вода и после да падне.
Практично: меря се сутрин, след тоалетна, преди храна/вода, при еднакви условия. После гледам 7-дневна средна, не единично число.
Дребни практични неща, които ми помогнаха
- Стерилност всеки път: тампон на тапата преди всяко теглене.
- Без разклащане: само нежно завъртане/“ролване”.
- Етикет: записах си на флакона “20 mg + 2 ml = 100 mcg/unit”, за да не смятам всеки път.
- Съхранение: след разтваряне — в хладилник (2–8°C) и избягване на оставяне на стайна температура.